Актуална информация свързана с наркотици

С методическата и финансовата помощ на Националния фокусен център за наркотици и наркомании и в съответствие със стандартите на EMCDDA през месец декември 2008 г. беше проведено национално представително социологическо проучване относно употребата на психоактивни вещества сред общото население в Република България. То беше осъществено от социологическа агенция MBMD в сътрудничество с НФЦ. Бяха обхванати общо 5 139 лица на възраст 15-64 години, като подборът се осъществи със случайна извадката.

Данните от проучването показват (както впрочем и редица предходни проучвания), че най-масово употребяваният наркотик е канабисът - 7,3 % от анкетираните най-малкото са го опитали поне веднъж в живота си, което отговаря на около 190-200 хиляди лица [1]. Напълно в съответствие със съвременните тенденции следващата по разпространение е групата на стимулантите: амфетамини - 2,1 % (около 55 хиляди лица), екстази - 1,7 % (около 45 хиляди лица) и кокаин - 1,7 % (около 45 хиляди лица). Разпределението на употребата на хероин е в рамките на 0,4 % (около 10 хиляди лица), но това според редица други проучвания и наблюдения е най-масово употребяваното вещество сред проблемно употребяващите наркотици.

При употребата през последните 12 месеца и през последните 30 дни подреждането е идентично, като съвсем естествено относителните дялове намаляват. Пропорциите както в общото разпределение, така и при отделните наркотици са доста сходни – употребявалите през последните 12 месеца са около 1/3 от употребявалите поне веднъж в живота, а употребявалите през последните 30 дни са около 1/2 от употребявалите през последните 12 месеца.

По-нататъшната обработка на информацията показва, че приблизително всеки дванадесети анкетиран човек (8,6 %) е употребявал поне веднъж в живота си някое от изброените наркотични вещества (което прави около 450-455 хиляди лица от населението [2]). Що се отнася до може би по-актуалния индикатор "употреба през последните 30 дни" (last 30 daysprevalence) то съвсем естествено процентът е по-нисък - 1,8 % от всички анкетирани са употребявали нещо през последния месец (което прави около 90-100 хиляди лица от населението).

Данните за разпространението на употребата на наркотици съвсем ясно показват наличието на диференциация по пол. Приблизително всеки десети анкетиран мъж (10,9 %) е употребявал поне веднъж в живота си някое от изброените наркотични вещества (което прави около 285-290 хиляди мъже от населението [3]). Сред жените съответният дял е 6,5 %, или около 170-175 хиляди жени от населението. Показателно е, че диференциация на данните по пол се отчита при всички вещества, които са предмет на проучването, при това във всички случаи с по-висока употреба при мъжете.

При мъжете по-често се регистрира употреба също и на алкохол (93,6 %от мъжете и 82,9 % от жените са употребявали алкохол поне веднъж в живота си), тютюн (съответно 68,5%от мъжете и 57,2 % от жените са го употребявали поне веднъж в живота си) и анаболни стероиди (съответно 1,4%от мъжете и 0,2 % от жените са ги употребявали поне веднъж в живота си). Единственото и много категорично изключение е регистрирано по отношение на успокоителните и сънотворните медикаменти – относителният дял на употребилите поне веднъж в живота при жените е два пъти по-голям от този при мъжете (съответно 12,5 % и 6,2%). При барбитуратите съответните дялове са 6,1 % и 3,0%, а при бензодиазепините – съответно 8,8 % и 4,0 %.

Разглеждането на данните по възрастови групи извежда на преден план извежда на преден план отдавна отбелязания факт, че в България на този етап употребата на незаконни наркотици все още е проблем главно сред младите хора. Почти всеки пети (19,1 %) български гражданин от 15 до 24 годишна възраст е употребявал наркотик поне веднъж в живота си, а почти всеки двадесети (5,5 %) го е правил през последния месец. Това означава, че около 50 000 младежи са употребявали някакво вещество през последните 30 дни. Равнищата както на миналата, така и на актуалната употреба последователно намаляват във всяка следваща възрастова група, като след 35 години актуалната употреба е практически пренебрежима (между 0,5 и 0,0 %).

Освен по пол и по възраст разпространението на употребата на наркотични вещества е диференцирано също и по тип населени места. Колкото е по-голямо населеното място, толкова в общия случай е по-значимо разпространението на употребата на наркотици, като най-голяма е употребата в столицата София (17,4 % от анкетираните там са употребявали наркотик поне веднъж в живота), а най-малка – в селата (4,4 % са употребявали наркотик поне веднъж в живота). И докато съотношението между равнището на употребата в София и в селата едва ли е учудващо до известна степен неочаквано е два пъти по-високото ниво на употребата на наркотици в София в сравнение с областните центрове (съответно 17,4 % и 8,5 %).

Няма по-нови данни от проучвания относно употребата на наркотици сред общото население в България. Поредното такова проучване е планирано за 2012 година.

През периода ноември-декември 2010 г. Национален фокусен център за наркотици и наркомании осъществи ІІ Национално представително изследване сред студентите в Република България. То е свързано с изпълнението на Националната стратегия за борба с наркотиците 2009-2013, приета от Министерски съвет, както и на задълженията на нашата страна към Европейската информационна мрежа за наркотици и наркомании (REITOX). Проучването бе проведено сред 3705 студенти от 29 университета в 12 града в страната.

Според данни от проучването 38.9 % от студентите в страната са опитвали някакъв наркотик поне веднъж в живота си (през 2006 г. - 35,2 %). Като се има предвид, че по данни на Националния статистически институт общият брой на записани учащи в Университети и специализирани висшиучилища (ISCED-5А) в България през учебната 2010/11 г. е бил 281 170 това означава около 110 000 студенти, които са употребили поне веднъж някое наркотични вещество (през 2006 г. - 75 000).

Същевременно 14.1 % от студентите са употребили някакво наркотично вещество през последните 30 дни преди анкетирането (през 2006 г. - 9,2 %). Като се използват горните изходни данни това означава приблизително 40 000 лица с някаква употреба през последния месец, които можем да определим като “актуално употребяващи” (през 2006 г. - 20 000).

Данните сочат съвсем ясно, че канабисът (и по-специално марихуаната) е най-масово използваното незаконно вещество. Поне веднъж през живота си са я употребили 37.4 % от анкетираните (през 2006 г. - 32,9 %), или около 105 000 студенти (през 2006 г. - 70 000).

Като втора по размер по отношение на незаконните наркотици може да се определи групата на употребилите синтетични стимуланти [4] - тук става дума предимно за амфетамини и вещества от типа на екстази. Употребилите поне веднъж в живота си амфетамини са 14.6 % (през 2006 г. - 8,4 %), а по отношение на екстази дяловете са съответно 8.7 % и 6,5 %.

Прави впечатление увеличаващата се употреба на кокаин. Проучване сред младите хора в гр. София през 1999 г., имащо за обект почти същата възрастова група показа употреба някога през живота при 2,6 %, а през последните 30 дни - при 0,7 % от анкетираните. Изследване през 2006 г. вече показва съответно 4,9 % и 1,2 %, а през 2010 г. - съответно 9,0 % и 1,8 %.

Прави впечатление и сравнително високият дял (18,2 %) на употребилите поне веднъж в живота си транквилизатори или сънотворни медикаменти без лекарско предписание (през 2006 г. - 14,1 %), но тъй като те не влизат в групата на незаконните вещества няма да бъдат предмет на по-задълбочен анализ в тази глава. Така или иначе обаче употребата на психоактивни медикаменти без лекарско предписание (особено сред младите хора) не е незначително явление и следва да бъде внимателно наблюдавано и специално анализирано.

Европейският училищен изследователски проект за алкохол и други наркотици (ESPAD) е едно от най-широкообхватните изследвания сред учениците в световен мащаб, което е провеждано досега 5 пъти. През 1995 година 26 европейски страни събраха за първи път данни за употребата на алкохол, цигари и наркотични вещества чрез училищни изследвания, които бяха проведени едновременно по стандартизирана методология и с общ въпросник. Второто събиране на данни се проведе през 1999 година и участие взеха 31 страни, а в третото и четвъртото през 2003 и 2007 г. взеха участие по 35 страни.

Петата вълна на ESPAD се осъществи през пролетта и лятото на 2011 година в над 35 страни в Европа. Финансирането на изследването се осигурява от всяка страна-участничка, като средствата за България са предоставени от Националния фокусен център за наркотици и наркомании със средства от Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕMCDDA), като отговорни институции бяха Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и Национален център по наркомании (НЦН).

През 2011 г. 27 % (около 15-17 000) 15-16-годишни ученици са употребили поне веднъж в живота си какъвто и да е незаконен наркотик. Около 23 % (около 12-15 000) са употребили поне веднъж в живота си марихуана или хашиш, а 7 % (около 4-5 000) са употребили поне веднъж в живота си амфетамини. През 2011 г. 11 % (около 6 500-7 000) 15-16-годишни ученици са употребили поне веднъж през последните 30 дни марихуана или хашиш.

Някои обобщения:
В България продължава тенденцията на общо увеличение на броя на учениците употребили незаконни наркотични вещества в живота си, което влиза в известно противоречие с оформящата се тенденция на лек спад в повечето европейски страни, най-вече в употребата на марихуана;

• Oбщото увеличение на броя на учениците в България употребили незаконни наркотични вещества в живота си се дължи предимно на значителното увеличение на употребата на други наркотични вещества освен канабис, докато при употребата на канабис в общи линии продължана тенденцията на относително стабилизиране;
В рамките на последните осем години и при общите тенденции, и при употребата на различните основни вещества от малко под средното европейско равнище България е достигнала до малко, а при амфетамини и екстази значително над средното равнище.

В периода февруари-април 2011 година беше проведено представително изследване за употребата на наркотични вещества сред лицата, настанени в местата за лишаване от свобода в България. Бяха обхванати общо 3703 лица лишени от свобода от всички 12 затвора в страната, Поправителен дом за непълнолетни – Бойчиновци и 12 затворнически общежития към 9 от затворите.

Над 1/3 от затворниците (36.7 %) са опитвали поне веднъж в жкивота си някой от основните наркотични вещества [5]. От тях най-масово използвани от затворниците са канабис и хероин.
Получените резултати показват, че малко над 1/4 от затворниците (27.8 %) са употребявали някога марихуана, малко под 1/4 са употребявали хероин (23.5 %), а около 1/5 (19.6 %) са посягали към амфетамини. Малка част от затворниците са се ограничили до еднократна употреба на който и да е от наркотиците. В повечето случаи употребата е продължена, особено що се отнася до марихуана, хероин, кокаин, хашиш и амфетамини.

Малко над 1/5 от затворниците (21.6 %) са опитвали поне веднъж през последните 12 месеца някой от основните наркотични вещества, като в повечето случаи употребата е била многократна. От тях най-масово използвани от затворниците са хероин и канабис. Получените резултати показват, че малко под 1/8 от затворниците (13.4 %) са употребявали хероин, около 1/9 са употребявали марихуана (11.8 %), а 7.7 % са посягали към амфетамини.

Приблизително всеки пети затворник в България (19.1 %) е употребявал поне веднъж в живота си някакъв наркотик интравенозно (предимно опиати и предимно хероин).

През 2010 година общият брой лица с първоначална положителна проба за качествено наличие на упойващи вещества в урината, изследвани с технически средства – 6 компонентен уринен тест при скринингово изследване за психоактивни вещества /ПАВ/ в Клиника по спешна токсикология към Военномедицинска академия (ВМА) – София са шестнадесет.

При седем военнослужещи и двама цивилни служители, положителна проба е установена при кандидатстване за мисия. Четири военнослужещи са показали положителна проба при завръщане от мисия. Всички военнослужещи са насочени от Централна военномедицинска комисия (ЦВМК) за диагностично изследване в Клиника по спешна токсикология ВМА – София. Всички са приети в клиниката. При всеки един от случаите са снети анамнезни данни и общ статус. Назначени са параклинични изследвания.

През изтеклата година за експертно решение за установяване на годността за военна служба във въоръжените сили на Република България по отношение на употреба на алкохол и злоупотреба с наркотични вещества са предложени 14 военнослужещи, 2 цивилни служители и 2 граждани. От представените 18 военнослужегщи, цивилни лица и граждани ЦВМК – ВМА взе експертно решение „Годен за военна служба по ПМС – 2005 г.” при 15 лица. При три лица ЦВМК – ВМА е взела експертно решение „Негоден за военна служба”.

Като се има предвид особеното значение на пресичането на разпространението и употребата на наркотични и упойващи вещества както в национален мащаб, така и конкретно в Министерство на отбраната и Българската армия през 2010 г. са проведени оперативни мероприятия за проверка на 60 сигнала за употреба и разпространение на наркотици в резултат на които са разкрити 17 престъпления. Военнослужещи заловени с наркотици са осъдени, а на други са наложени административни наказания – дисциплинарно уволнение.

- Слабата заетост на военнослужещите с провеждане на учебни занятия, както и запълване на служебното им време с несвойствени задачи, води до ниска мотивация за изпълнение на военната служба, при което употребата на наркотици е своеобразно бягство от скучното ежедневие. За това е показателен и факта, че сред употребяващите наркотични вещества 2/3 са от войнишкия състав.

- Макар и да са изключения, на военна служба се приемат лица, за които има предварителна информация, че употребяват или разпространяват наркотични вещества, но поради чистото им съдебно минало не са налице основания да не се приемат на военна служба. Това от своя страна скъсява пътя за разпространение на наркотици в поделенията.

- Налице е тенденция за употреба на наркотици и сред курсантския състав в Националния военен университет (НВУ) и Висшето военноморско училище (ВВМУ), с което нараства вероятността след време в командните звена на различно ниво да са налице хора с определена зависимост, поставени под контрола на криминално проявени лица.

[1] Според мнението на експертите от НФЦ тази оценка е подценена, тъй като включва учениците от гимназиалния курс от средното образование, а практиката показва, че при тях ученическите изследвания дават далеч по-надеждни данни от адресните проучвания по домовете.

[4]Трябва да се има предвид, че на практика не съществуват в голям размер “чисти” групи от употребяващи само определено вещество; в повечето случаи е налице комбинирана или съпътстваща употреба на повече вещества.